МарияДимитрова.67
1,062 results
Далечен светлик над реката,
тя – цялата в блясък и жар.
Подканват ме храбро веслата,
веригата – без катинар.
Не ще каже никой: Къде ли ...
  1293 
Под ябълката стояло едно малко момиче, с бяла копринена риза облечено. Зуницата му — жива жълта змия с черни точки на гърба. На раменете му-малки сребърни крила, босо.
Ангел Каралийчев "Крали Марко суче самодивско мляко"
Преди да дойде вечерта,
хълмистата земя притихва
като уплашена кошута. ...
  392 
I
Сред дим от огледални сенки,
мастилено-фантомни извори
с измамно-стряскащи промени –
с превързани очи чертаем избори. ...
  399 
Побледнели, звездите трептяха,
и люляха тополи листа,
като тиха мечта, скръбно-плаха,
мина ти по алеята тайна.
По алеята мина и скри се, ...
  1359 
Ева
Адам! Адам! Ела по-близко
и притисни се в мен, Адам! Адам!
Надвисват вейки все по-ниско
и плод към устните се скланя сам. ...
  1534 
С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Перленонежни простори ...
  597 
Не вярвай на врага, когато
здрависва се със теб по братски.
Ще те захапе със усмивка,
а после още ще поиска.
Заситен, радостно ще пее ...
  289 
Още щом запалиш свещ, хвърляш сянка.
Урсула ле Гуин "Магьосникът от Землемория"
Любов ли е или благотворителност -
бедняшка социална кухня,
или пък сцена покъртителна ...
  592 
Стълпотворени стълбове с листа от прелитащи птици.
Къщи с лампи вградени, преплетени жици.
Кабелно-електронно-неонови песни
с тон металически в свода небесен.
Динозаврено-пластмасово пърхащи пеперуди ...
  417 
Любовта не стои като камък, на едно място, а, също като хляба, трябва да се прави; да се прави непрекъснато, да се прави наново.
Урсула ле Гуин "Грънчарското колело на рая"
I.Напред
Покрита с пласт от черен лак,
нощта поиска за трофей луната. ...
  521 
Не привързвай към думи значения -
остави ме да се променям.
Светът не е низ от знамения.
Чудесата са рядкост. Безценна.
Ненатрапчиво водя и пускам те, ...
  1749  13 
Каталавено*. Днес разбрах,
защо кръвта така ме вика
към този пуст, потънал в прах,
далечен бряг на Халкидики.
То ксеро**. Вече знам. ...
  869  20 
Брезата е потънала в сълзѝ
и, цялата в искри, сияе.
Тъгата я преобрази,
а слънцето за скръб нехае.
То свети ярко, с пълна мощ, ...
  444 
Завий ме с одеяло.
Твърдят, че сомнамбулите
не трябва да се пипат.
Разхождам се в съня ти вяло,
а ти не смееш да попиташ ...
  374 
Цигулките стават по-ценни, колкото повече остаряват.
В. Настрадинова "Нямата цигулка"
Откраднато виолончело,
в тълпа загубило гласа си.
Лъкът поскърцва неумело ...
  328 
Понеже бяхме в безпътица,
строихме от зор магистрали.
На гол тумбак и в оскъдица
препасахме чифт генерали.
А розовонежната опозиция ...
  391 
Притихнал – разярена,
спокоен – възмутена,
прибързан – търпелива,
уверен – колеблива,
потаен – откровена, ...
  623  14 
На Никола Вапцаров
Кръв и два куршума.
Химикал.
Танц във лятна шума.
Карнавал. ...
  424 
Усещаш ли как се изплъзвам?
Смъртта за мен е бягство. Бързам,
безплътна като морска пяна -
от мене нищо не остана.
Дочуваш ли гласа ми нощем ...
  482 
Заспи болка, заспи мрак –
светлината е твой приятел,
твой съперник и верен враг,
светлината е Божи пратеник.
Мълчи песен, мълчи стих – ...
  324 
Къде зимува Любовта?
Край езерото с розови надежди.
Изтрива с кърпичка скръбта
и из-под вежди ме поглежда.
Напролет лъч ще изсуши ...
  485 
С морска пяна по крилете -
чайка бяла сред пустиня.
Късче хлад, безсилно синьо,
с морска пяна по крилете.
Цяла в жар, угасва клета. ...
  473 
Ще те оставя в съня.
Като остров, от който тръгнах,
будна на сутринта.
Ти ще ме чакаш, зъзнещ.
В сън ще се върна пак. ...
  245 
Аз вече бях.
Преброждах неми улици.
Достатъчно горях.
Изправях се пред дулото
на празни обещания – ...
  568 
Понякога дремвам за час
и хваща ме сънната болест.
Це-це лува ме мним Парнас
и падам надолу, надолу...
Кап-кап ани избягва през ден ...
  351 
Лицето - издължено,
стърчащ - носът,
очите - лед студени
и заразителен - смехът.
Девическа походка, ...
  355 
Поиска пак да бъда жива.
Дойдох от мъртвите поля
на някаква пустиня дива
в карирана пола.
Но неотменна е смъртта ми ...
  391 
Златната рибка живее във локва.
Няма за нея уют и комфорт.
Локвата мътна е и недълбока,
а във съседство – жабок, не рибок.
Поради липса на кавалери ...
  417 
Годината започна
със слънце във стъклата.
Навън утихна даже
и палавникът-вятър.
А зимата е щедра ...
  420  12 
Толкова много звезди
през нощта наваляха –
ситен снежец като дим.
Даже гърбушката стряха
в бални одежди блести. ...
  620 
Ще си отида тихо -
да не те тревожа
и да не престъпвам твоя сън.
Мечта за друг скръбта ще уталожи
и пак ще свети въздухът навън. ...
  435  12 
В онази нощ снегът
натрупал бе почти до пояс.
Във ниското небе замръзнал облак
извил бе матов гръб
в несбъднат и застинал порив. ...
  356 
Милостивые государи и государыни!
Я глубоко извиняюсь перед вами, но
снимаю с себя всякую ответственность!...
Я никогда не рядил моих героев в шутовское платье!
Они без моего ведома разыгрывают какую-то старую легенду! ...
  311 
Когато се влюбваш в мен,
очите ти стават зелени,
а погледът - примирен.
С копитца блестящи елени
потропват по спрялото време, ...
  272 
Художникът ме гледаше сърдито,
намръщен кимна със глава
и без дори да ме попита
надзърна в моята душа,
под миглите извити скрита. ...
  269 
На Михаил Булгаков
Бяла луна -
куп отражения
в облачен прах -
като видение. ...
  388 
В кръвта ми като слънчев ток
се влива музика.
Денят – зеленогривест, светлоок,
издува по момчешки бузи.
Предзалезен е, с розови страни ...
  904  15 
Протягам поглед
и го слагам
на рамото ти -
като ръка,
приятелска и топла. ...
  371 
Светът е голям,
а ние се срещнахме.
Защо онемя
и тръгваш по спешност?
Големи слънца ...
  368 
Като вода се стича
погледът ти.
Бавно, много бавно
ресниците закриват
прозрачните очи ...
  282 
Random works
: ??:??