МарияДимитрова.67
1,055 results
С гръм и опечалено
времето пада зад стола.
После,
след пауза концентрация,
шумолящо и търсещо, ...
  325 
Някакво змийско око
змийски е втренчено в мене,
тъпче ми волята, зло -
аз съм от Хипнос пленена.
Думи от съсък с шербет - ...
  401 
Майко Дево, не отхвърляй
каещия се пред твоя праг.
Просещия не загърбвай,
скитащ сам, немил-недраг.
Ти, добрата, все ме чуваш, ...
  575 
Поисках да видя
небето отблизо.
Отворих очи и се гмурнах
след твоята риза.
Тя пътя ми сочеше - жълто петно ...
  339 
Денят е безкрайност от светлина
и купища лични акценти.
Валентин Йорданов
Искам твоят Ден да бъде
спътника ми във живота, ...
  436  16 
Познаваш ли един пустинник
с лице, обвято от самум,
и с кожа с цвят на тъмна глина,
с очи като зелен зокум?
Пустинника преброжда пясък ...
  377 
През погледа на погледа погледнах
и спънах се във битието.
Слухът на слухове е беден
и чува само със сърцето.
И пипнах пипала зловещи ...
  409 
Някой ми подпали чергата,
после поиска да му платя щетите.
Така си вървя сега - въглен черна
и раздавам безплатно кибрити.
12.11.2017
  480 
Аз съм Дороти, не Доротея
и със птици не се рея.
Имам сребърни обувки
със токи и с ярки джувки.
Тропна ли със тях три пъти, ...
  356 
В оврага слез на кротостта,
ако изпаднеш в меланхолия!
Смири в душата гордостта
и Бог скръбта ти ще прогони!
Изкачвайки се към върха ...
  329 
Криле опрели върху вятъра,
прелитат птици.
Сенки рижи -
плъзгат се по кадифето
на спуснатите щори. ...
  360 
Хвъ`рли по мене
не гребен, а жаба.
Аз заплаках за дивите лебеди.
"Скъпа Елиза, оказа се слаба,
жабата славна постигна победа." ...
  335 
Хвърлѝ гребен по мен.
Преминах гората.
Хвърлѝ и един поглед
в тъмното -
ще го преплувам. ...
  517 
Помниш ли врабеца
как летящ, сърдит,
глътна скакалеца,
за да бъде сит?
Спомняш си навярно ...
  338 
Излях мастило върху светлината.
Подразни ме - така блести,
като във баснята позната
за агнето във ручея пенлив.
А слънцето внезапно пръсна ...
  625 
Ще те обичам всякак, даже
под булото на срам и грях.
Знам само – ти не си продажна
и звън на ангели е твоят смях.
Така ми каза и целуна ...
  405 
Вятърът замахна с длан –
трябва много да е плакал.
Аз се изчервих от срам –
в ален сън потъна паркът.
После, явно ми простил, ...
  407 
Това не е любов, а нещо друго.
Не е дори и зов на грешна плът.
Не е проклятие, не е и вуду.
Това е нещо, идващо отвъд.
Не е пристигнало от ада земен – ...
  416 
Кралството дръпна юздите, писна –
каталунци разтурват катуна.
Сбогом, гринго мой, аста ла виста,
свири цигулка с едничка струна.
Чудна е струната и горчива – ...
  366 
Белеет парус одинокий
М. Лермонтов
Белее пристан с хладна белота.
Водата пред брега му коленичи.
А циганинът – сам накрай света. ...
  489 
Разпра дъха ми суетата,
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина ...
  830  11 
Всичко е написано –
черен стих и бял.
Всички думи смислени
някой е изпял.
Аз коя съм – блудница ...
  2886  18  35 
На Треванян с "Шибуми" и на
всички отчаяни мистици
Стъклата – в счупени лъчи,
муха от оникс в транс бръмчи.
Под мене подът, в кралско синьо, ...
  396 
Ни солнце, ни звезда...
Вл. Набоков
Не в парковете на Париж,
ни в пищна ботаническа градина,
не даже в крепостта на Ниш, ...
  379 
Замахнах с ноктите си – страсти,
забих ги в мускула – стомана.
Дланта ми с рамото ти срасна –
бездарна драма, но за двама!
И нова приказка затича ...
  357 
И отново,
както винаги –
надолу, бегом по стълбите –
все Пепеляшка,
все Пепеляшка. ...
  372 
Лошадь белая на траве
Б. Гребенщиков
Вестителят сняг замита
на пътя жалейния гръб.
Под свода кънтят копита, ...
  428 
Овце.
Овце за броене.
Ниви
за жътва.
Камъни за събиране. ...
  694 
Прогонени от Рая – на Земята,
затворени сме в немощни тела.
Душите ни безпомощно се мятат,
сред куп беди мечтаят за крила.
А в райския чертог не е щастлива ...
  447 
Този дъжд е със тяло на мъж.
Хр. Фотев
Муза посидела и ушла
Вл. Висоцки
Тръгна си лятото. Златният дъжд ...
  385 
Като изплашено
и затворено в клетка зверче.
И отново потъвах в сънища.
Само те ми обещаваха
щастие. ...
  421 
/Влакче на абсурда/
Обущарят ходи бос,
а шивачът – гол.
Раздавачът на късмет е прост
и поднася своя стол ...
  458 
Ще има пак звезди... и кучета ще има,
виещи към тях като преди...
П. Пенев
Небе с отхапана луна
и с кучета, вилнеещи по нея. ...
  755 
Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...
  1261  14 
Криви пътеки – измамно безгрижни.
Нямат начало, а край не се вижда.
Криви дървета, над пътя надвесени,
в лятната утрин – странна гротеска.
Уж се изкачваш, а после политаш ...
  1955  10  11 
Напразно връхлитат вълнѝте
пак в ярост безумна брега.
Разбиват се с грохот в скалите,
разсипват се в цвят – дъга.
Звездите умират красиво ...
  393 
Солнца контур старинный
золотой, огневой...
А. Белый
Голямото червено слънце
потъва в златен пясък. ...
  427 
Изповед на един монах
Изгубените вещи
от лавката ме викат:
Избирай, без да спираш
и никого не връщай. ...
  387 
Монахът атонски се моли
за целия грешен свят,
потънал в беди и неволи.
Полага живота си свят
за някой незнаен нещастник - ...
  490 
Моля, кажете не на шега...
Детска песничка, текст: Драгомир Шопов
Кой разля дъга по пътя?
в локвите от цвят блести.
Слънцето горещо стъпва ...
  443 
Random works
: ??:??