меланхолик
165 results
>> Назад се обръщам
>> и потъвам дълбоко,
>> изгубвам се в море
>> от горчиви сълзи.
>> Пак ще повторя - ...
  894  16 
Научнофантастичен разказ
В края на двадесет и втори век учените открили, че към Земята се приближава гигантски метеорит и изчислили, че ще достигне до планетата след по-малко от половин век. Последствията щели да бъдат катастрофални, всички учени единодушно предричали гибел.
  1391 
Между горичката от големи голи дървета и къщите от крайния квартал ,бе сгушена широка поляна с люлки и детски парзалки. На една от люлките, само в тъмното, седеше момче на двайсет и пет години и от време на време се забутваше с крак и се залюляваше, при което люлката скърцаше силно.
Момчето отново с ...
  1895  17 
... Мина се още време и усмивката ми съвсем изчезна. Бях изпаднал в меланхолия, на моменти апатията се сменяше с безпричинна тъга. Помня, че онези дни бе започнало да вали непрекъснато, небето бе посивяло и слънцето бе като изстинало.
Родителите ми започнаха да стоят на работа до по-късно, понякога ...
  1063 
>> Понякога потъвам във забрава,
>> превръщам се във мисъл с топъл цвят,
>> вселената така се заличава,
>> че изчезва този тъжен свят...
>> ...
  853  10 
Топъл Юни. Нощта е пръснала звезди.
Лежа на блока сред високите антени
и издишвам струйки към небето.
Запълвам космоса с мечти...
Ръце протягам към заоблени планети ...
  877  12 
Някога питах се, от какво ли
най-боли,
но днес ,щом ми дойде
да заплача,
осъзнавам, че това е да останеш ...
  780 
>>>>> В килера ми бутилка,
>>>>> потънала в мълчание,
>>>>> пълна със мъгла
>>>>> и на етикета със
>>>>> загадъчно писание, ...
  894  14 
Нахлуват образи замръзнали в картини,
стаята в галерия се превръща,
застиват в четиристишия шепоти на раковини,
чуйте - изгубеното ехо се завръща!
Увисва холограма и със призраци танцува, ...
  705 
Запълних празния си свят със дим,
бе ми писнало да гледам белите стени
на тъжните му стаи и ми бе необходим
за бариера. Между тях и моите очи...
... Очите той започна да ми дразни, ...
  721 
Последната дръпка гърлото ти прогаря,
дима задържаш, заслушан в клавесина,
между пръстите ти тихичко догаря
рамката на призрачна картина.
Бавно пускаш струйката под звуците ...
  759 
Лицето в огледалото ме гледа
и наднича ми в душата,
краде от мен с усмивката си тъгата.
Лицето в огледалото ме гледа
и мълчи, ...
  761 
По средата дълга жица, в краищата -
две слушалки,
гласове далечни правят разстоянията
жалки.
Говориш ми спокойно, знам - не искаш ...
  768 
Дълбая дупка във времето
и излизам навън -
аз съм мисъл,
аз съм сянка,
аз съм сън...
  743 
Искам да съм дим.
Дим, свободен през решетките да мине,
да полети към синия необозрим килим
посипан с бяла пепел, която да отмия.
Превърни ме в дим. ...
  908 
Думите изгубват своя смисъл,
преминали през филтъра на
мъгливата ти мисъл.
Във въздуха увисват
и тежат като олово - ...
  701 
Момичето изпадна в меланхолия.
На всичките си кукли порцеланови
в шкафа, подредени зад стъклото,
тя главите завъртя с ръка,
да гледат тъжно към ...
  2218 
Сам съм на прозореца и пуша още,
отвън дъждът света отмива,
прекрасно е когато нощем
топъл дъжд небе разлива.
Капките черти описват, ...
  736 
Хаотично движение,
изгаснала мъртва материя
тъкае безвремие.
Вакуум самотен,
прегърнал звездите ...
  2029 
Детски чиста синева блести,
топъл въздух ме обгръща с длани.
Поток от топли слънчеви лъчи
затваря всички мои рани.
И сякаш,че отново съм на пет, ...
  685 
Еуфория от изгрева,
еуфория от деня.
Еуфория от залеза
и еуфория от нощта.
Еуфория от смеха ...
  805 
Няма спомен,няма
глас и няма памет.
Няма тишина и няма
болка.Чу ли,Хамлет?
  727 
Луната плаче.Гасне душа самотна,
излита нагоре полита
и прочита грамотна
надписи по звездите.
Гасне душата и плачат ...
  832 
Иглата е остра,пробива плътта,
полита душата по тясна тръба
по която палача прави път на смъртта,
отъпквайки трънливите пътеки на страха
от болката свята,от болящата болка, ...
  597 
Времето износва всички
зъбни колела,
преминало през тях на срички.
Под тежестта
на бавната стрелка, ...
  694 
Звук!
Мек като коприна,
чист като сълза,
картина нарисувана
от детска ръка. ...
  838  11 
Свърши филма с главната ти роля!
Пробягват по екрана букви подредени
като в стихче,от което уморени
ангели четат на глас - за теб се молят.
...Нагоре по екрана текстчето изтече, ...
  876 
Колко тиха е нощта,
и скрива капките дъждовни,
а мракът в моята душа
изгнива от сълзите ми отровни.
Колко тиха е нощта, ...
  698 
Очите ми са тъжни,
очите ми мълчат,
очите ми ненужни
на лицето ми стоят.
Очите гледат тъжно ...
  934 
Небето синьо ме понася и летя,
изгубвам се във вечност и мечти,
политам над морета и цветя,
и радвам се на слънчеви лъчи...
...И тебе, миличка, забравям аз, ...
  676 
Слънцето залязва бавно,
бавно топлите му длани стинат,
и толкова ми става хладно -
усмивките в душата ми загиват.
Но иде топла нощ омайна, ...
  812 
Аз съм сянка.
Нощем тихо крача
край заспалите
цветя.
Аз съм сянка, ...
  1068  11 
Кажи ми,
бил ли си във огледалото?
Там, където още екнат отдавна отзвучалите
мелодии, искрящи с белите
снежинки, пронизващи със ледени вълнички ...
  945  16 
Когато думите се свършат,
и свърши даже тишината,
когато мислите се скършат
от оптическа илюзия под водата,
когато чувствата замръзнат ...
  899 
Художник без ръце:
с очи ли да рисува -
огромното море,
в очите му
бушува...
  759 
Между късно вечерта
и рано призори,
последна фаза от съня
на първите петли -
буден съм и хич не ми ...
  924  12 
В нощи и дни,и топли и хладни,
едно лице без да мига с очи,
очи от мастило,безпаметно жадни,
бди над съня ни-от портата бди.
Залепен за вратата гледа към улицата, ...
  803  11 
Застивам във времето,
обратно бягам на стрелките,
покрай мен обратно в нищото
пробягват гузно дните.
Тичам към началото, ...
  786 
Върнете ми небето,
звездите ми върнете,
върнете ми сърцето
и душата ми върнете.
Разберете, че животът ...
  701 
Пистолети шоколадови
със захарни петлета,
улучват мишени мармаладови
с куршуми от кюфтета.
Нарисувани деца, ...
  1711  11 
Random works
: ??:??