Nevium
196 el resultado
Аз останах там -
в междуредието
на неказаните мисли;
в тишината, която
говореше повече ...
  221 
Не отивай в кръстосаният огън.
Просто гледай отстрани.
Останките от спомени -
хвърли ги и нека той да ги довърши.
Не се самонаказвай. ...
  140 
Мирисът на лайка успокоява душата,
ако знаеш къде да я откриеш. Дива роза,
розмарин, босилек цъфтят около дома,
който ние двамата създадохме отдавна.
Венец от иглика, бръшлян и борови клонки ...
  209 
I wonder if it was you that was afraid
of the light
Or the light in you has completely faded
You chose chaos amongst the fight
And the fields of fire you've created ...
  294 
Лиянена картина
запазена в резин -
спомен останал от друго време.
Един е и за мен - незаменим.
Струва повече и от тебе. ...
  221 
Като партизанин пратиха ме на съд,
без да чуят каква е моята воля.
"За теб спасението е смърт!" -
посочиха ме с пръст и ме пратиха на двора.
Войници ме взеха - шестима на брой ...
  359 
Cast a fire
For the shadows
That were dancing
under silver moonlight,
Deep within a forest ...
  493 
В джоба на сакото си скрих
пет лева и три цигари -
за всеки случай, за черни дни
да има; че видиш ли,
ще дойде време, ще завали: ...
  781  10 
Не е стих,
а мълчаливо признание,
скрито послание,
попило в очите,
преобърнато в проклятие ...
  714 
ЗИМА
Беше края на ноември,
когато всеки се сгушваше в топлината на своя уютен дом, забравяйки за света навън. Хората се бояха от студените му ръце и бягаха колкото се може по-надалеч. Мислеха си, че огънят ще ги оттърве от ветровете на зимата и предпочитаха да останат слепи за студът вътре в тях.
Би ...
  1011 
Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи. ...
  577 
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
  673  10 
Не вземай повече от мене
и времето ми не обръщай.
Дните ми са преброени
и мечтанията също.
Не вземай повече от мене, ...
  491 
Построих пясъчен замък
на брега - моят подарък към морето.
С прилива, заедно с него
ще се разтопя;
преродена в пяна, ...
  490 
Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо,
къде си ти? Някъде в гората
навярно се спотайваш.
Дочух в селото тревожни новини -
че съвсем истински си, ...
  519 
Аз не съм като теб.
Моите сънища се сбъдват.
Дали под това небе или друго -
нищо в тази вселена не ми е чуждо.
С двете си ръце ги създадох - ...
  541 
Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи. ...
  468 
Линията е начертана -
астрален восък върху камък.
Запечатан стих с по две-три думи
издълбани на всеки ред,
навява спомен за късна пролет; ...
  749 
Тях никой ги не помни -
що за позор, Боже, е това?
И пред паметниците им
на заветни дати единствено
да скланяме глава. ...
  589 
Остави си греха в снега -
като одеало той ще го покрие.
Ще попие огъня и ще стегне.
Ще напомня на смола;
на подрязана през пролетта лоза, ...
  442 
Кажи ми, палачо – с какво съгреших?
Видях кладата за мене да подготвяш.
Навярно демони в човешка плът разгневих –
затова на съд в огньовете ме пращат.
Отговори ми, палачо! Не мълчи! ...
  516 
Не зови името ми на вълните -
духове от миналото не връщат. Помня,
искаше да бъдеш като птиците, но едва ли
те за злато семейството си убиват.
Дълго време за тебе бях въже: ...
  528 
Полярна мрежа от пеперуди
вплетени в космическа спирала –
тялото живее в астрала;
не слиза на земята;
парадоксална илюзия – ...
  544 
Нарисувах картина с мисълта,
която ме дебнеше като стражар
на изоставен замък.
Вместо четка - използвах жар
и платно вместо камък, ...
  1143 
Оригинален текст:
Sal din hug og lat den ri og renna
Med blinde augo vil du vegen finna
Djupt du dreg anden inn – let tankar svinna
Langsamt slepp anden fri – i vinden rida ...
  1912 
По-добре да спя:
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ме забравят.
А на мен оставят да ги помня.
Не искам вече в стаята си цветя. ...
  510 
the flowers beneath her skin
tore her veins from within
while tenderly caressing her sins;
Until October...
when they finally bloomed.
  922 
paint me a nebula
in the dreams where
everything seems so
bright and distant.
gift me with stars ...
  895 
С молив начертах един живот,
но гумичката някъде остана.
Убиха ме като ненужен скот,
в окопите лежа, покрита с рани.
Завих се с копия, избягах от студа, ...
  559 
Писателят в мен беше убит:
дали беше със змийска отрова,
дали с куршуми на пустинен орел,
дали с прашка като врабец, бе повален,
дали до бесилото беше завлечен, ...
  657  10 
Дори мирисът
на хиляди други цветя
не ще върне към живот
градината, която създаде.
Защото тя беше ...
  1130 
Думите ѝ бяха игли, но разсичаха повече
и от брадва. След тях дълго кървиш и
накрая умираш. Ако пък оцелееш, знай -
то била е милостива, подарява ти белег
и си отива. Ще я помниш докато те има. ...
  593 
"Студено ми е." - каза тя,
устните ѝ с вкус на метал.
Гледа те. Изглежда си закъснял.
Отпусна се в твоята прегръдка.
В гръдта ѝ - целувка на кинжал. ...
  568 
Иглените ѝ ръце
докосват студения огън.
А той – тлее ли, тлее.
Не я стопля.
Не я ѝ прегръща. ...
  921 
Ясен полумесец на небето грее,
но без красивите многоцветни звезди.
А навън снежните ѝ очи поливат
с мъгли домовете на хиляди души.
  515 
И в нощта тя се изгуби,
тръгна подир неговата сянка.
В тясна ивица се сви.
Удави се в черна локва.
Молитва към безсмъртието отправи. ...
  543 
Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...
  802 
Не могат да те достигнат
ръцете, за които
жадуваш,
защото са от пясък.
Ала и ти не можеш, ...
  743 
Днес си купих студ,
от празните улици
на осиротелия град.
Нали ме знаеш,
вечно търся неща, ...
  739 
Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...
  804 
Propuestas
: ??:??