Otakuzak
6 results
Барът беше претъпкан, задушен, светлините блестяха почти яростно, отразяваха се в зелено, синьо, розово по кожените дрехи на танцуващите. Женски коси простираха кичури към светлината на фон на лица, които се намираха някъде другаде. Седнал на червено кожено сепаре, Юлиян, почти като изхвърлен от тех ...
643
1
12
- 5 -
Метин Амари подмина невъзмутимо Алекс и се насочи към автомобила си. Ал хвръли поглед към коридора и за секунда си позволи да изпита страх и съжаление по изгубеното… по онези топли мигове със семейството, по предизвикателните часове, които прекарваше пред компютъра в игра на кой е по-добър в у ...
Метин Амари подмина невъзмутимо Алекс и се насочи към автомобила си. Ал хвръли поглед към коридора и за секунда си позволи да изпита страх и съжаление по изгубеното… по онези топли мигове със семейството, по предизвикателните часове, които прекарваше пред компютъра в игра на кой е по-добър в у ...
786
7
- 4 -
Алекс бе накарал Метин най-накрая да проговори, поне донякъде. Сърцето му тръбеше.
— Значи не знаеш как го правиш?
— Не знам. Имам си теории — каза той и сви рамене.
— Какво стана с Лара и онова бебе на снимката? — Алекс трябваше да определи дали всъщност на Метин може да му се вярва на небива ...
Алекс бе накарал Метин най-накрая да проговори, поне донякъде. Сърцето му тръбеше.
— Значи не знаеш как го правиш?
— Не знам. Имам си теории — каза той и сви рамене.
— Какво стана с Лара и онова бебе на снимката? — Алекс трябваше да определи дали всъщност на Метин може да му се вярва на небива ...
739
8
- 3 -
Блъскането по вратата не спираше, жестоко запращайки искри по кожата на Алекс.
— Отворете, казах! – извика неканеният гост. Ал стисна ножа.
Преди да помръдне или отговори, нов писък, раздиращ и отчаян, се разнесе отвън. След секунди, писъкът потъна в тишината на дъжда. Никой вече не блъскаше п ...
Блъскането по вратата не спираше, жестоко запращайки искри по кожата на Алекс.
— Отворете, казах! – извика неканеният гост. Ал стисна ножа.
Преди да помръдне или отговори, нов писък, раздиращ и отчаян, се разнесе отвън. След секунди, писъкът потъна в тишината на дъжда. Никой вече не блъскаше п ...
851
11
- 2 -
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...
856
7
Всичко изчезна. За нула време, всичко си отиде. Целият им свят се разпадна. Или поне… така си мислеха.
-1-
Александър вървеше през полето и студеният вятър проникваше през пластовете дрехи, с които беше навлечен. Стари, изпомачкани, накъсани и мръсни. Русата му коса се сплъстяваше и падаше на кичури ...
-1-
Александър вървеше през полето и студеният вятър проникваше през пластовете дрехи, с които беше навлечен. Стари, изпомачкани, накъсани и мръсни. Русата му коса се сплъстяваше и падаше на кичури ...
867
3
12
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
