Patrizzia
2,360 results
Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
  174 
Каквото беше, беше и готово.
Остана само обич – непресторена.
В звънлива нота, в зимен дъжд и слово,
кълни на невъзможното от корена,
а той е оцелял, че надълбоко, ...
  226 
Сега да правя равносметка тънка,
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.
Небе – на хвърлей, но нали съм дребна, ...
  201 
***
Нощес крещяха бесни харпии наяве.
Заслушах се. Стиха от болка натежал,
аз хвърлих, като камък тежък в рядка кал,
но не от кал светът ми светъл е направен.
И падах дълго. Долната земя – под мене. ...
  168 
Писмо ти писах, късах черновите,
какво да си поискам май не знам,
щом имам всичко. Някой тъжен, сам
ти, старче, намери. За мен не питай.
Сто свята имам, хиляди планети, ...
  169 
И отвори се тихичко тежката порта небесна,
ангел ли го измоли, не зная, снега но сребрист
заваля, та душите ни чисти по детски да блеснат
и преди да отрони годината сетния лист,
с календара, часовника, болката в старата рана ...
  175 
Такава съм, ето ме, бяла и чиста.
Опазих се. Само за тебе.
Прогарят безсънни копнежите листа,
Сърцето изписва: Потребен.
Такава съм, ето ме, мъничко луда, ...
  227 
Тръгвам. Дръзка и боса.
Току-що се родих.
Сто усмивки си нося,
сто надежди и стих.
Ще вървиш ли до мене? ...
  201 
Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
  285  12 
Със себе си спорих до изнемога,
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...
  221 
Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...
  192 
И колко дни, и нощи аз растях,
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.
И колко пъти, сто пъти по три, ...
  179 
Скитнице, любов, ти победи,
днес и късче небосвод ми стига,
ала ме познаваш от преди,
знаеш ми душата – на авлига.
Знаеш всяка песен, всеки стих, ...
  147 
И понеже съдбата си смеси
с тази, моята – скръбна и жална,
гледам – месецът нос е увесил
и си мисля метлата да пална.
То добре ще летя, но сама ли? ...
  140 
За този свят, повярвай, ми е жал.
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...
  158 
Площад зимливо се загръща
с последна шепичка листа.
Луната в звездната си къща
и тази нощ не заблестя.
Сам сред крайречните върби, ...
  162 
Този дъжд ненавреме вали
и градът е притихнал изкалян.
Под превити от влага ели
леден вятър усмивки търкаля.
И от всичките нито една, ...
  126 
И не искам да знам, и да помня изобщо не искам,
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...
  388  13 
Забравила съм как се плаче.
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже, ...
  139 
Аз реката съм кротка, която
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.
Бреговете ми светят в зелено, ...
  149 
Да помълчим за невъзможните любови.
Ако си тъжен, колко дълго се мълчи?
И как обикват се невиждани очи,
и остаряват всички пътища – уж нови.
Да помълчим, да не останат неразбрани, ...
  182 
Копнежът ми за сняг е тих и бял.
Забравено усещане за вкъщи.
Наметнат с обич (не на мене) шал,
на мене даже месецът се мръщи.
Копнежът ми за обич – топъл сън, ...
  182 
От бедността съвсем не ме страх,
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...
  214 
И явно станал с дупето нагоре
е този кален псевдозимен ден.
Сред мокри котки, улици и хора
декември е нарочил точно мен.
До костите прониква чак ръмежът, ...
  192 
Ако в длан ги сбера тези мои бездънни небета,
всички нощи ще бъдат по-бели от първия сняг.
Като дума добра, като песен любима ще светят
тихи, слепи недели – заспали на къщния праг.
Щом се влюбих в тъга, всички друми ме водят към тебе, ...
  216  12 
Не ти ли писна, хей, не ти ли писна
край мен да си, среднощна самота?
И месецът тъй глупаво увиснал
в небето. Да сме трима на света,
когато даже думите заспаха, ...
  208 
Задряма ли за миг, кажи ми, Боже,
когато на света се пръкнах аз?
Та пътя ми – възможно невъзможен
не го ловят жалони ни компас.
Съдбата ми, кажи ми, как крои я, ...
  177 
Вятърът навън пиян е
и в листата свири си,
а луната ще остане
в тъмните му ириси.
Да ми осветява кротко ...
  165 
Живее някъде дълбоко в мен
най-дребничкият рицар на земята.
Той с мелници воюва всеки ден
и плащ от думи нощем се намята.
Той коня си възсяда като мъж, ...
  177 
Кьошетата ми винаги са пет и
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел ...
  176 
Небето – в облаци горящи
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна, ...
  218 
Зарекох ли се или ме зарече
съдбата ми? Не искам и да знам.
Орисниците – остарели вече,
орисали и свършило. До там.
Годините ли? Шарени мъниста, ...
  188 
И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат. ...
  193 
И всеки ден заставям да прогледне,
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.
Не си едничка ти, не си и първа, ...
  161 
Загадъчно надникна под воалите
предзимно подранила вечерта,
лика ти със звездици очерта
и вместо мене с хладна длан погали те.
Прошепна полугласно нежно тайните, ...
  149 
Не ме обичай! Думите ми парят.
Погледнеш ли ме скришом – мой си вече.
Камбаната си претопи звънарят,
сънува ме монахът всяка вечер.
Не ме обичай! Толкова невинна ...
  224 
Спокойствие ли? В зона земетръсна?
Бушува лава в тънките ми вени.
В пожарища умирам – да възкръсна.
Любов безсмъртна, като птица Феникс.
Душата ми е огнена богиня, ...
  204 
Градът си е същият, хората – същите,
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.
Жълтеят такситата, сякаш са весели, ...
  215 
В моя свят не съществува зима.
Мъничък е, ще го побереш
в пламъка на трепкащата свещ.
В стих неписан... Там съм ти любима.
В синята луна на онзи юни, ...
  218 
Сърцето ми се разтуптя,
омекнаха ми колената.
Май още в мен е жива тя,
онази вещица позната.
Повиках я, завчас дойде ...
  201 
Random works
: ??:??