Patrizzia
2,361 results
От усмивка и песен, и блясък на минала слава,
и в един по-човечен от хората тръгнал си свят,
там живеят онези, които отдавна не спят,
пишат стихове тъжни. То друго какво им остава?
И самотна душата им пак е и млада, и дива, ...
  326 
Пак милвам го. Гръбнакът му извит е
и мърка мракът. Хиляди искри
звездите са. Поглеждам го в очите,
проблясна плахо обич... и се скри.
Луната вън зад облаци се крие, ...
  236 
Поредното разпятие скованото
за мене уж – съдбата ми било е,
надраснах рязко, с много сол на раните.
И ви по цели нощи неспокоен,
наум духът ми – да не ви събуди, ...
  180 
Да, писали са, писали поетите,
душата си са късали. До здраво.
А как е днес? Горите или светите?
За две-три книжки. Лицемерно: Браво!
Оставали на листа прогорените ...
  315 
Съдбата ми какво за мене предвещава?
Дори е по-добре, че няма как да знам,
крепи ме вярата, че ти си нейде там
и че обичаш ме. Каквато съм - такава.
Била съм някъде когато ум е давал, ...
  227 
В прегръдка ти ме залюлей,
побързай! Август отминава.
Сестра на огнен суховей
съм аз. Обичай ме такава.
По стъпките ми би вървял ...
  207 
От руини, от не и да
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън, ...
  190 
По пътя, който следвам, на инат,
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,
че тъне лете в прах, а зиме в кал, ...
  169 
Белег до белег съм, рана до рана.
Отиват ми на тъмните очи.
Когато триста дяволи ме хванат,
напук съм тиха и ми се мълчи.
Дума до дума съм, тъжна поема, ...
  241 
Каквото да ти кажа дръзка, плаха,
продавам просто шарени лъжи.
Купи ги, моля, за да вдигна стряха,
за любовта... дано да издържи.
Тя, истината винаги е гола ...
  205 
По Сизифовски делник помъкнали
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение, ...
  165 
Усмивката ми е несръчна мазка,
художникът – внезапно ослепял
набързо в скица с въглен е надраскал,
последен спомен моята печал.
Очите си, художнико ти давам, ...
  281 
И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...
  183 
Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...
  182 
Аз крайречна върба съм, от тези, които не плачат,
с мойте клончета вятърът тънички мрежи плете,
а край мене на плиткото тихо приклекнал е здрачът
и ме гледа учудено, сякаш е малко дете.
Аз крайречна върба съм - без сянка... Така ви изглежда. ...
  215 
Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
  165 
Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
  153 
Различна съм. И мрънканици не приемам,
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.
Такава съм. Гори душата, за да свети, ...
  189 
Август е. В очите му умира
локвичка от вчерашния дъжд.
Просто оставете го на мира,
крие, че е плакал неведнъж.
Затова солени са вълните, ...
  238 
Нощта притихва, вън звезда примига...
И двете знаем – няма да заспи.
Душата ми разтворил като книга,
чете я вятър в старите липи.
Свещта рисува руни по тавана, ...
  203 
Свири, цигуларю! Светът усмирен,
в нозете ти ляга полека.
Магия от звуци създаваш за мен...
Зад гения виждам човека.
Усмивка сияйна... Красив и чевръст, ...
  189 
Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...
  324 
И накрая, и след края, ще съм непокорна, знай,
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...
  296 
Дори да искам някак да ги възкреся
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...
  189 
В реката бързата, пенливата на времето
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...
  221 
Минало ли? Триста зими. Лято – миг е или два.
Скелет в гардероба, рими, мисъл в нечия глава.
Закопнели тръпни пръсти, щурчова цигулка тиха,
любовта – на теб да кръсти няколкото нежни стиха.
И съдбата днес е друга тя ли пътя ми избра? ...
  199 
От паяжинка златна съм по-лека,
отронен звук от вятърно звънче,
денят ми летен слънчева пътека
за мен от петолиния тъче.
Крилата си дарява ми авлига, ...
  205 
Виж рапаните в розови длани,
ще прикътат от залеза миг,
онзи ален, последен светлик,
в който всички мечти са събрани.
Виж делфините, мълнии сини, ...
  290 
Ако те питат никому не казвай,
луната я заклех, да си мълчи.
Нощта ще крие в звездната си пазва,
добрите ми и влюбени очи.
Ако те питат, нека да не знаят ...
  255 
Нощес ще паднат всичките ми седем,
до най-високото, последното небе.
Додето ангели в очите гледам,
животът земен той за мен не бе.
Нощес звездите тихо ще мъждукат ...
  237 
В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...
  438 
Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане, ...
  187 
Недей, не казвай, че така е редно!
Дългът не бъркай с обич – въжен клуп.
Сред прашните химери в крайна бедност
умират и мечтите ни. Накуп.
Недей, не казвай, че така се прави! ...
  190 
Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.
По кожухчето всеки бодил – ...
  197 
Прекрасна нощ. Дъждовна, пълнолунна
душата съм на този сънен град.
И нека вместо мене те целунат
акордите, в които непознат,
светът от вчера тихо се възражда ...
  396 
Стари влъхви опърпани дните горещите,
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.
Те в душите отглеждат пожари и гарвани, ...
  232 
Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град, ...
  254 
Тази моя надежда отде черпи своите сили?
С нея все сме бездомни и тъжни. Подвили нозе,
покрай чужди трапези. Посрещат ни уж сме им мили,
ала колкото даде, дваж толкова всеки ни взе.
Тази моята вяра все някак намира причина, ...
  203 
Не спя отдавна вече. И не искам,
за мен не съществува сбъднат сън,
обличам таралежовата ризка.
Душата вътре, а бодлите – вън.
Бодлите ли? С лице са, а и с име, ...
  241 
Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път, ...
  262 
Random works
: ??:??