purko59
445 results
Морски сонети
I
Видяхме се отново със „Албена”,
но тя, не знам защо, не ме позна.
Морето пак си беше черно ...
I
Видяхме се отново със „Албена”,
но тя, не знам защо, не ме позна.
Морето пак си беше черно ...
403
4
ЖЕЛАНИЕ
И в мойто мраморно сърце,
както в камъка никнат цветята,
както презряното улично псе –
оцелява напук на съдбата. ...
И в мойто мраморно сърце,
както в камъка никнат цветята,
както презряното улично псе –
оцелява напук на съдбата. ...
607
10
ОТНОВО ЛЮБОВ
За велможа си родена
и за слънчеви сараи,
не за скитник като мене –
разнебитен и отчаян. ...
За велможа си родена
и за слънчеви сараи,
не за скитник като мене –
разнебитен и отчаян. ...
797
10
НЕ СЕ НАУЧИХ ДА ЖИВЕЯ
След толкова победи и крушения
в измислени и истински морета,
завързвам лодката за кея.
На какво ли не в живота се нагледах, ...
След толкова победи и крушения
в измислени и истински морета,
завързвам лодката за кея.
На какво ли не в живота се нагледах, ...
695
10
СРЕДНЯК
Съдбата мен не ме беляза
с вечния си знак.
На щастливите случайности
не станах бреме. ...
Съдбата мен не ме беляза
с вечния си знак.
На щастливите случайности
не станах бреме. ...
476
9
МАЛКИТЕ КАМЪНИ
Учите ме да пиша
леки и лъскави стихове –
без белег,
като поле равни. ...
Учите ме да пиша
леки и лъскави стихове –
без белег,
като поле равни. ...
604
13
СОНЕТ ЗА СТАРИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Мирис на пролетен вятър нахлува в душата ми,
младо, неопитно слънце пониква.
Сънувам ли – идват моите стари приятели
след дългия мраз да ме видят. ...
Мирис на пролетен вятър нахлува в душата ми,
младо, неопитно слънце пониква.
Сънувам ли – идват моите стари приятели
след дългия мраз да ме видят. ...
1154
10
Забравено на кръстопът момиче
танцуваше на кръстопътя.
Под крехката му рокличка прозираше
душата му свежа и кръгла.
Щастливите го съжалиха. ...
танцуваше на кръстопътя.
Под крехката му рокличка прозираше
душата му свежа и кръгла.
Щастливите го съжалиха. ...
492
6
Това ли беше всичко? –
един художник промълвил,
когато погледнал платното,
обагрено от неговата кръв. –
Аз, ...
един художник промълвил,
когато погледнал платното,
обагрено от неговата кръв. –
Аз, ...
337
9
НАСТРОЕНИЕ
Доволните не ще ме разберат –
невкусили приумиците на пороя,
на вятъра внезапната тъга,
на дръзката любов отровата. ...
Доволните не ще ме разберат –
невкусили приумиците на пороя,
на вятъра внезапната тъга,
на дръзката любов отровата. ...
618
10
ТЪЖНА ПЕСЕН
Мама гледа света през прозореца,
подпряла белите коси в ръката,
сама със себе си говори
и да премина ме очаква. ...
Мама гледа света през прозореца,
подпряла белите коси в ръката,
сама със себе си говори
и да премина ме очаква. ...
563
10
Ефир и лекота, и свян.
Сърцето ми е във окови.
Мечтая я, но си оставам сам,
на друг е вечер сладката отрова.
Къде е зрялата жена ...
Сърцето ми е във окови.
Мечтая я, но си оставам сам,
на друг е вечер сладката отрова.
Къде е зрялата жена ...
684
23
Почти като всички останали хора.
Почти нереални в този реален и делничен свят.
Времето не си прави труд да ги помни –
има толкава важни, толкова други неща.
А те отминават. Отчупват по залък ...
Почти нереални в този реален и делничен свят.
Времето не си прави труд да ги помни –
има толкава важни, толкова други неща.
А те отминават. Отчупват по залък ...
4718
11
Дали нощта е времето,
когато уморените ни чувства спят,
когато, като в тъмен грозд,
сънят налива жизнен сок
във сетивата ни? ...
когато уморените ни чувства спят,
когато, като в тъмен грозд,
сънят налива жизнен сок
във сетивата ни? ...
580
4
Мразя те!
Чуваш ли?
Мразя те!
Защото си толкова хубава,
защото си толкова ничия. ...
Чуваш ли?
Мразя те!
Защото си толкова хубава,
защото си толкова ничия. ...
593
5
Пролет
Премина вече и двадесет и петото чедо на юни. Син ли му беше, дъщеря ли – не знам, ама като обещание на депутат прелетя и се изпари на лятната жега.
Художникът в Стария Добрич видя един златист залез, помисли си, че е пендар и хукна да го търси. Белки го намери, че да се нахрани.
Мино, собств ...
Премина вече и двадесет и петото чедо на юни. Син ли му беше, дъщеря ли – не знам, ама като обещание на депутат прелетя и се изпари на лятната жега.
Художникът в Стария Добрич видя един златист залез, помисли си, че е пендар и хукна да го търси. Белки го намери, че да се нахрани.
Мино, собств ...
507
8
Една вечер.
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея. ...
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея. ...
764
10
Тънка ива
тънки клони спуща,
сянка да направи.
Под коси ù
някой като мине, ...
тънки клони спуща,
сянка да направи.
Под коси ù
някой като мине, ...
498
7
Добре де, ще спра да пия!
И в устата си няма да сложа цигара.
Но се страхувам да не стана като тия,
дето им викат: “лизгари”.
Може да сложа и вратовръзка. ...
И в устата си няма да сложа цигара.
Но се страхувам да не стана като тия,
дето им викат: “лизгари”.
Може да сложа и вратовръзка. ...
598
10
Надявах се отново да те видя
на пейката под тъжните коси на нашта ива,
забравила за старите обиди –
да се целуваме безмилостно и диво.
И страшно ми се искаше да се обичаме – ...
на пейката под тъжните коси на нашта ива,
забравила за старите обиди –
да се целуваме безмилостно и диво.
И страшно ми се искаше да се обичаме – ...
474
4
Откъде тая злоба, приятелю?
Песен след песен редеше.
В сърцето ти бяха накацали славеи.
На кого си продаде сърцето?
С облаци кой те помръкна? ...
Песен след песен редеше.
В сърцето ти бяха накацали славеи.
На кого си продаде сърцето?
С облаци кой те помръкна? ...
512
8
Благодаря ти, дъще, за сладкото писмо,
единствена моя надежда над злото.
Аз всяка вечер заспивам със него в леглото
и всяка сутрин вярвам в живота,
повече от тези до мойто легло. ...
единствена моя надежда над злото.
Аз всяка вечер заспивам със него в леглото
и всяка сутрин вярвам в живота,
повече от тези до мойто легло. ...
550
12
На жена ми
Защо точно мен залюби, Дяволе?!
Аз бях като другите – тих и набожен.
Просто с моята Ева откъснахме ябълката,
защото без нея не можехме. ...
Защо точно мен залюби, Дяволе?!
Аз бях като другите – тих и набожен.
Просто с моята Ева откъснахме ябълката,
защото без нея не можехме. ...
1249
16
ИМПРЕСИЯ
На Сашо Серафимов
Благодари на Бога и за този ден.
Постла си празното легло и тихичко залезе.
В съня си виждаше нестихващи коне ...
На Сашо Серафимов
Благодари на Бога и за този ден.
Постла си празното легло и тихичко залезе.
В съня си виждаше нестихващи коне ...
472
7
На Георги Давидов
Това ли бе моята нива,
в която посявах мечти,
а после плода наспорил
със толкова радост обирах? ...
Това ли бе моята нива,
в която посявах мечти,
а после плода наспорил
със толкова радост обирах? ...
417
3
ВЪЛЧЕ ВРЕМЕ
Тази сутрин слънцето малко разсеяно се покатери на бърдото и една скала бръзна сърцето му. Червена светлина заля хоризонта, потече над гората, а после изпълни стаята, в която спеше бай Тодор.
Бай Тодор усети тръпката на новия ден, изправи се, погледна към бърдото, както правеше всяка сут ...
Тази сутрин слънцето малко разсеяно се покатери на бърдото и една скала бръзна сърцето му. Червена светлина заля хоризонта, потече над гората, а после изпълни стаята, в която спеше бай Тодор.
Бай Тодор усети тръпката на новия ден, изправи се, погледна към бърдото, както правеше всяка сут ...
1418
9
Ч Р Д, Ели!
Когато Май, когато вълшебникът Май щедро раздава благодат по земята, всяко живо същество разтваря прозорците на сърцето си и душата му полита на воля. Божествена музика се посипва навсякъде и всичко се възражда към нов живот. Набъбва утробата на земята от безбройни плодни семена, натежав ...
Когато Май, когато вълшебникът Май щедро раздава благодат по земята, всяко живо същество разтваря прозорците на сърцето си и душата му полита на воля. Божествена музика се посипва навсякъде и всичко се възражда към нов живот. Набъбва утробата на земята от безбройни плодни семена, натежав ...
649
9
Буря. Клоните на дърветата се разпиляха като косите на млади и буйни момичета. Листата им трепереха като сирачета.
Войводите се изплашиха. Прибраха се в къщите си, барикадираха се и изтръпваха след всеки небесен вик.
- Боже, ако ни вземе някой парите?
Лудият се съблече, излезе под дъжда, а когато св ...
Войводите се изплашиха. Прибраха се в къщите си, барикадираха се и изтръпваха след всеки небесен вик.
- Боже, ако ни вземе някой парите?
Лудият се съблече, излезе под дъжда, а когато св ...
576
6
Краката й бяха пухкави бели облаци, талията - жива амфора, гърдите й - едри и здрави планини, шията - лебедова, очите - синьо, безпощадно небе, а косите й - спуснати върбови клони.
А душата й беше храм.
Прекръстих се и влязох.
Беше красиво. Като в приказка. Не трябваше да го правя. Едва сега го разб ...
А душата й беше храм.
Прекръстих се и влязох.
Беше красиво. Като в приказка. Не трябваше да го правя. Едва сега го разб ...
727
6
Беше млада есенна вечер - мургава, с дъх на узрели плодове, с глас на обречени птици и с маслинени очи, чийто тъжен поглед проникваше плахо в душата ми и тя потръпваше. Тази прелестна девица притежаваше необикновеното вълшебство на природата, което притежаваха почти всички жени - да омагьосва със св ...
883
17
Ама знаете ли колко ме интересувате?
И вярвайте, че нищо не значите,
когато посред пълнолуние,
от любов ранена, дъщеря ми плаче!
И няма билка, няма цяр, и няма чудо, ...
И вярвайте, че нищо не значите,
когато посред пълнолуние,
от любов ранена, дъщеря ми плаче!
И няма билка, няма цяр, и няма чудо, ...
618
2
16
Отчаяно море бушува в мен понякога,
надигат се вълни със побелели върхове от гняв
и се разбиват във скалите на душата ми...
Като камбана болката ми откънтява
и търси тишина, ...
надигат се вълни със побелели върхове от гняв
и се разбиват във скалите на душата ми...
Като камбана болката ми откънтява
и търси тишина, ...
514
6
Аз не просих очи, които плачат.
На мене ми стигат очите на мама.
Две клади ми трябват.
Или две ями.
Две чаши изпити до дъно - ...
На мене ми стигат очите на мама.
Две клади ми трябват.
Или две ями.
Две чаши изпити до дъно - ...
736
1
9
Знаеш ли,
това се случи през едно лято.
Силно и горещо то беше.
Пясъкът
беше ...
това се случи през едно лято.
Силно и горещо то беше.
Пясъкът
беше ...
911
15
"Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова..."
Хр. Ботийов
Сега не е времето
на поетите ...
не вливай ми в сърце отрова..."
Хр. Ботийов
Сега не е времето
на поетите ...
474
3
Ненагледна моя,
моя малка ненаситнице,
знаеш ли защо съм тъй унил?
Свършиха се, миличка, париците,
а два дни вече стана - ...
моя малка ненаситнице,
знаеш ли защо съм тъй унил?
Свършиха се, миличка, париците,
а два дни вече стана - ...
525
8
Невзрачният човек се ражда неочаквано.
Покълва мълчаливо в подарената му риза.
Учителите често го оплакват.
И само майка му понякога се грижи.
Не по неземна любов, по природа ...
Покълва мълчаливо в подарената му риза.
Учителите често го оплакват.
И само майка му понякога се грижи.
Не по неземна любов, по природа ...
923
11
/ автобиографично/
Мъничко поточе тръгнах
от върха на синя планина.
Хукнах, без да зная пътя,
без благословия, сам. ...
Мъничко поточе тръгнах
от върха на синя планина.
Хукнах, без да зная пътя,
без благословия, сам. ...
1136
12
Тиха вечер,
тихо ляга
върху клони на липа.
А пък мене
мило ме поглежда ...
тихо ляга
върху клони на липа.
А пък мене
мило ме поглежда ...
1933
5
Остарях -
с детството, забравено в далечното ми село,
с юношата, край света преминал,
със първата любов - със никого несподелена,
с изпитата чаша сватбено вино. ...
с детството, забравено в далечното ми село,
с юношата, край света преминал,
със първата любов - със никого несподелена,
с изпитата чаша сватбено вино. ...
729
9
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
