red_rosse
104 results
Наситена, сладка усмивка
с аромат на вечерна тъга.
Красиво небрежна извивка
на докосваща устни ръка.
Светлина блести в очите ти ...
  1164  15 
Когато утрото погали планината
със изгрев, в цветовете на зората
и създаде за тебе красотата
с началото си бъдещия ден,
изпий едно кафе със тишината ...
  684  11 
На границата на възможното
ме спря
голямата студенина
на твойто безразличие...
Фалшива маска на приличие, ...
  699 
***
На гребена на бягаща вълна
се ражда и умира любовта
на океана.
И само болката достига до брега,
и тръгва по широката земя, ...
  612  16 
Сънувах сън. Ти беше в него.
Светът навън. И аз до тебе.
Дървета, празнично облечени.
Немирни мисли, разсъблечени.
Далечна приказна картина, ...
  2294  16 
Стоя на края на една река,
пресъхнала през вековете,
протегната към нищото ръка
от рамката на бреговете.
Стоя на края на една река ...
  950  14 
Когато залезът отдавна е напуснал
целувайки, лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене, ...
  655 
Една внезапно осъзната истина,
изтекла между пръстите реалност,
ме души в своята прегръдка,
а аз посягам към безкрая.
Наивност в розово и бяло ...
  570 
Във сляпото мълчание на болката
потръпва твоето неизживяно щастие.
Завършекът е някак не на място
и не на време се събужда разума...
Убождащо ухапване! И кръв, ...
  666  10 
Кървяща, бавна рана! Тичай
немирна кръв, незнаеща къде
влече те твоето течение.
Не знаеш ли езика на посоките?
Не чуваш ли гласа на неизбежното? ...
  602 
Вали дъждът и много нежно гали
с красива свежест топлата земя.
Докосват се, все още не разбрали,
какво един за друг са той и тя.
Опиянена от дъха му, тя попива ...
  601  16 
Като топли лъчи на утро
мойте мисли докоснаха твоите.
Случи се нещо хубаво
в твоя свят и в моят.
Като буйна река напролет ...
  1474 
Тази вечер съм много щастлива.
Без да знам откъде се взе
и получи ми се сполучлива
една среща, в едно мазе.
Една музика, едни хора, ...
  651  10 
И отново се давя в кръвта си,
тя е още сравнително топла...
Без да зная къде съм, какво съм...
с лекота пренебрегвам живота...
И отново се давя в кръвта си... ...
  724  14 
Ти тихо спиш, аз тайничко те гледам
и погледът ми ляга край очите ти.
Мечтае да намери брод през тебе
до там, където раждат се мечтите ти.
Ти тихо се усмихваш във съня си, ...
  707  17 
Освирепяла буря носи трупове
по разярената повърхност на водата,
небето се разцепва в страшен тътен
и хвърля цялата си ярост към земята.
И всичко живо е сковано в отчаяние. ...
  647  11 
Страст, като токата в ре-минор.
Дълбока, тежка и неудържима.
Древна, като класика.
Няма, като пантомима.
Желание. Отричане. ...
  748  10 
Изстена космоса, взривен,
изпепелен от твойто тяло.
В безброй екстаза разслоен,
от силата ти укротен
и покорен изцяло... ...
  2584  18 
Какво си? Защо си?
И други въпроси
разхождат се боси
из мойта глава.
А ти си... Нали си? ...
  639  19 
02. 09. 2007 г.
Докоснах кожата си и по нея
останаха следи от нокти...
Да продължа ли да живея
по навик? Тялото - работи. ...
  708  11 
Не пулсира мойто сърце,
всъщност него вече го няма,
изхвръкна при сблъсъкът с теб
и остана отворена рана.
Не потрепва мойто лице, ...
  674 
30. 09. 2007 г.
Омайна нощ, сияйна нощ,
над град вековен - тих разкош.
Брилянтно нежна нощ, парижка,
изгряла над една... задвижка ...
  700  15 
С грозен тътен в тъмнината
се разстла върху земята,
сгърчен в себе си копнеж...
Гледам - то било чертеж...
Странен и неразгадаем ...
  620  11 
Пречистено след дъжд небе,
а на гърдите му - ЖР
с опънати и подредени
пулсиращи, безкрайни вени...
Енергия и красота, ...
  1231 
25. 09. 2007 г.
Напоследък взех да пиша,
да рева и да въздишам.
Слънце грее, вятър пее...
На човек да му призлее. ...
  748  10 
25.09.2007 г.
Прободена с оста на времето,
следя отправната му точка.
То разчленява ме отмерено
в банално многоточие... ...
  828  12 
30. 05. 2007 г
Нахално скуката дойде
и, без да зная накъде,
вървя по задължение
и плувам в примирение. ...
  574 
1990 г.
Мамо, ти плачеш! Скръбта е голяма.
Без думи, без сълзи... Защо плачеш, мамо?
Защо е голяма тъгата ти, мамо?
Ти пак се усмихваш. С такава усмивка ...
  780  10 
1996 г.
Пролет, радост, порив нов
раждат се със млада сила,
както някога с любов,
мамо, ти си ме родила. ...
  782 
Внезапна болка изпищя,
умората простря ръка
към изтощеното ти тяло.
Един красив, почивен ден,
отнет и разчленен от мен, ...
  640 
22. 08. 2007 г
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях,
гледам хората право в очите
и изобщо не ме е страх. ...
  579 
21. 09. 2007 г.
Писък от болка звучи
в замразените ми очи.
Пари в тях непознат,
убийствено ням хлад. ...
  536 
21. 09. 2007 г.
Искам да избягам,
искам да се скрия,
от опасността
тебе да открия. ...
  506 
11. 03. 2007
Взривява вените ми огън,
престъпно бързо и опасно,
обхваща клетките ми болни,
неукротим и неподвластен. ...
  551 
18. 01. 2007 г.
Едно чувство, усмихнато,
ме събуди сутринта рано.
Сред мислите ми беше притихнало,
незнайно кога прибрано. ...
  562 
30. 10. 2006 г.
Събуждане! Енергия! Агресия! Начало!
Желание за власт. Предчувствие за мощ!
Жажда за победа.
Непоносимост към търпимост! ...
  451 
27 03 2007
Възбудата извира на талази
и стеле се в света около мен,
но твойто безразличие ме пази
със огън, безнадеждно угасен. ...
  1205 
24. 07. 2007 г.
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях.
Гледам те право в очите
и изобщо не ме е страх. ...
  488 
1.08.2007 г.
Дъждът вали и гали вечерта
с приятно хладна, тайнствена ръка.
Небето, всеотдайно като тебе,
усмихва се от горе и ме гледа. ...
  674 
1995 г.
В мига на нощното падение
нощта увяхна, а денят отдавна беше пепел.
И всичко стана едноцветно.
Рибите отдавна бяха със коремите нагоре. ...
  638 
Random works
: ??:??