YannaKaloyanova
97 results
Посветено на художник.
Слънцето в моите сълзи танцуваше.
Ти защо тръгна за Алберобело?!
Боже мой, идеш! Да ги рисуваш ли?!
Как се рисува празна неделя! ...
  1637 
Д о м ъ т н а м а й с т о р а
на тате
1.
Живея в най-топлия дом на Земята:
от камък до покрив строи си го тате! ...
  2548  40 
На обич ме учиш
на Антония
Приятелки – много, но нямах сестра;
от Горе ме гледаха двете ми баби;
и мама не беше със мен тъй добра, ...
  3353  55 
Лудата река
Спускам се шеметно - силна вода -
скачам направо в скалите.
Ни територии, ни свобода
блазнят ме:правя корито! ...
  1650  30 
Снощи с усмивка разказвах
нашите мигове светли.
Че хоризонтът е срязан
после, внезапно, усетих.
Въздухът,с който те вдишвах ...
  1378  21 
Писмо до мама
Без него съм.И лягам си сама.
И чувствам те на другото легло
(каквото -всъщност - в стаята ми няма).
Умора;после - мъка, тъмнина ...
  2603  17 
Хората добри от мойто детство!
Най-добрите хора на света!
Толкоз мили, тъй чистосърдечни -
има ли ги някъде сега?
Двор съседски с обич да ме викне ...
  1281  26 
В о д а
Спускам се шеметно - силна вода -
скачам в скалите, пресичам горите;
не - територии, не - свобода,
искам : сама да си правя корито. ...
  1303  20 
Старият цигулар
Със цигулката все,
и прекършен на две,
той пресичаше бавно площада...
И с едно „добър ден”, ...
  1464  21 
Край пътя ни са : гладни и неугледни.
Не са ни крали, нито са ни лъгали
и мисълта за тях измества всяка друга, но
до ъгъла,единствено до ъгъла.
  818 
Старицата! Оная,избелялата.
Заскърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са,
с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?" ...
  1011  13 
Р А З М И Н А В А Н Е
На този, който ми казва Обичам те
Колко дълго се будех засмяна,
oт две думи ми беше все видело:
някой някъде става тъй рано, ...
  993  15 
Сама
Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са
и с пътя, с тялото. ...
  763  11 
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕТСТВОТО
Пресъхна ли, река на мойто детство?
Глух дол, папур, треви и върбaлак.
А кладенчето, островът – къде са?
Къде е онзи пъстър, чуден свят? ...
  1525  46 
Бъдни вечер
Нима пристигнах? Този дом е!
На Бъдни вечер. Ще го видя!
Мираж в мъглата ли е? Той е!
Цветя държи! Към мене иде! ...
  2159  52 
Как внезапно, през май, заваля
над градините цъфнали
сняг.
И се втурнаха сръчни ръце
да прибират лалетата топли. ...
  1036  31 
БУРЯТА
На Анелия
Бездънно и невидимо ведро
над Търновград тревожно се излива.
Завихри се и ледено хоро, ...
  2940  65 
Щастлива, че гласа ти слушам,
аз се усмихвам от сърце.
Докато тя си взема душа -
преди да се притисне в теб!
Навярно вече я приспиваш, ...
  1368  42 
Бях командирована в Сопот, "Вазовски машиностроителни заводи", за една седмица. Исках да отида до Карлово, съседен град, само на шест километра. Там имало огромна и богато снабдена с техническа литература и речници руска книжарница. За мен - начинаещият преводач - това си беше златна мина.
В понедел ...
  2353  22 
Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все ...
  1370  27 
На Светия хълм съм излязла.
Но твоето име извикам ли,
Балканa на две ще разцепя.
Тъй както цепя душата си
на тебе и мен.
  935  20 
Т Р И П Т И Х
1.
Камбана надвива на градския шум,
и рони се радост:"О-и-е. О-и-е..."
А аз ѝ припявам, на глас и на ум: ...
  1052  20 
Люлката е... Слети... Към небето...
Юмруче сме... В утроба... На вселената...
Бързаме... Да се родим... Умираме...
Обичащи...
Възкръсваме... Обичани... Двама...
  1177  12 
Дали те има, питах и небето;
търсех те: с душата и сърцето.
Намерих те, и ми остана, ето:
да мина планините и морето,
дори не метър подир метър, ...
  948  12 
Д В А М А С Д Ъ Ж Д А
Иде дъждът от далече -
късен и май непотребен.
Мисля си: а какво пречи
да е изпратен от тебе? ...
  1047  28 
З а д у ш н и ц а
Душата се скита и търси свой дом,
това аз го вярвам, така е:
но в този - тъй кратък, тъй свиден - живот:
от първия ден, та до края. ...
  1382  11 
Обичах те: живеещ под небето,
със всички други птици на света.
А мястото до теб било заето.
Отдавна!
И до край ще е така... ...
  804  13 
Закъсня!
И недей
мен поставя на тясно.
Бъди вятърът, който
сам ...
  1110  16 
1 . Правим си колекция
от паднали листа.
А вятърът ги грабва и развява.
И той е като другите деца:
със същите неща се забавлява. ...
  6315  37 
Какво ми даваш и какво... отне,
откакто се открихме - толкоз близки,
че сякаш от утробата съм с теб -
ти, който да останеш - не помисли.
Живеeй си под едно небе ...
  982  24 
Навярно отдавна е минало полунощ. Тази лампа, толкова силна и без абажур, ме дразни. Но няма как да я изгася, нито да я избегна. Не трябва да се движа. А може би вече и не мога.
Сами сме, двете: лампата и аз, забравени... През деня: кръвно, пулс, хемоглобин - на всеки 30 минути, но лекарят от нощнат ...
  1513  21 
Опит за разговор
Облечи си
пак простите дрешки.
Възвърни
ръста среден, човешки. ...
  2319  13 
Вечерна проверка на Първи юни
Балканът нещо си спомни...
Настръхна и цял се разтресе!
Нахлу през отворен прозорец
неписана Ботева песен. ...
  856  11 
1.
Oт безкрая тук дойдох,
пак в безкрая ще отида:
нося толкова любов,
трябва само да ме видиш! ...
  2236  41 
Моят първи спомен от детството! Давам си сметка, че не е съвсем директен: това, което помня до голяма степен, е как много по-късно, разказвам за случката на други хора.
Но все едно, никой друг не ми е говорил за тази случка, споменът е изграден изцяло върху моите детски възприятия.
Била съм точно на ...
  3613  17 
Живот ни се дава,
любов ни се случва:
какво с тях да правим
къде да научим?
Ти толкова даде! ...
  1316  24 
Аз пак те срещнах в магазина
за плодове и зеленчуци;
след работа ме чакаш чинно
или и днес - така се случи?
Пак всички погледи събрахме ...
  873  23 
Денем е с цвета болнав
на тревицата под камък:
от щурчета щури май
сутрин нужда никой няма.
Но щом падналият мрак ...
  3532  32 
ТРИ КАРТИНИ ОТ ЕСЕНТА
1.
Изгрява есента, събрала
любимите ми цветове:
любов-възторг във свята зрялост, ...
  2642  40 
И ТАЗИ СУТРИН ПТИЦИ МЕ СЪБУДИХА!
Врачанският Балкан си чуруликаше!
Концертът бе вълшебен, но се чудя -
едва заспала бях, защо ме викаха?
Те - мъката ли искат да прогонят? ...
  1401  23 
Random works
: ??:??