*******

Aug 6, 2006, 11:00 AM

Poetry

807 0 1

Спомних си след време,
когато мелодична, нежна песен
заговори за минали неволи
белязали далечния ми взор.
Спомних си – обичам
и песента притихна плахо-
под тежестта на мисли непокорни,
сви се и отстъпи.
Спомен, усърдно заличаван,
а ето, без да е желан
с мощта си страшна ме изпраща
всеки миг, все там.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

*******

Want to read more?

Random works