6.08.2006 г., 11:00 ч.

******* 

  Поезия
691 0 1
Спомних си след време,
когато мелодична, нежна песен
заговори за минали неволи
белязали далечния ми взор.

Спомних си – обичам
и песента притихна плахо-
под тежестта на мисли непокорни,
сви се и отстъпи.

Спомен, усърдно заличаван,
а ето, без да е желан
с мощта си страшна ме изпраща
всеки миг, все там.

© Пр Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БРАВОООООО!!!!
Предложения
: ??:??