*******

6 авг. 2006 г., 11:00

Поэзия

725 0 1

Спомних си след време,
когато мелодична, нежна песен
заговори за минали неволи
белязали далечния ми взор.

Спомних си – обичам
и песента притихна плахо-
под тежестта на мисли непокорни,
сви се и отстъпи.

Спомен, усърдно заличаван,
а ето, без да е желан
с мощта си страшна ме изпраща
всеки миг, все там.

*******

Свързани произведения

Комментарии

Предложения