6 ago 2006, 11:00

******* 

  Poesía
727 0 1
Спомних си след време,
когато мелодична, нежна песен
заговори за минали неволи
белязали далечния ми взор.

Спомних си – обичам
и песента притихна плахо-
под тежестта на мисли непокорни,
сви се и отстъпи.

Спомен, усърдно заличаван,
а ето, без да е желан
с мощта си страшна ме изпраща
всеки миг, все там.

© Пр Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • БРАВОООООО!!!!
Propuestas
: ??:??