* * *

Dec 9, 2006, 8:50 AM

Poetry

886 0 2

Една сълза се ражда във сърцето,
замръзнала отдавна пак се разтопява,
покрива с огнен пламък по лицето
една отминала представа!
Миг руши простора за секунди
и после пак отново го заражда.
Вик изчезва във забрава,
а душа почернена го обвинява.
Стон изтръпва с трепет за утеха,
вярата гради любов в човека!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works