9 dic 2006, 8:50

* * * 

  Poesía
783 0 2
Една сълза се ражда във сърцето,
замръзнала отдавна пак се разтопява,
покрива с огнен пламък по лицето
една отминала представа!

Миг руши простора за секунди
и после пак отново го заражда.
Вик изчезва във забрава,
а душа почернена го обвинява.

Стон изтръпва с трепет за утеха,
вярата гради любов в човека!!!

© Гергана Миленова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??