9 дек. 2006 г., 08:50

* * * 

  Поэзия
782 0 2
Една сълза се ражда във сърцето,
замръзнала отдавна пак се разтопява,
покрива с огнен пламък по лицето
една отминала представа!

Миг руши простора за секунди
и после пак отново го заражда.
Вик изчезва във забрава,
а душа почернена го обвинява.

Стон изтръпва с трепет за утеха,
вярата гради любов в човека!!!

© Гергана Миленова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??