* * *

9.12.2006 г., 8:50 ч.

Поезия

885 0 2

Една сълза се ражда във сърцето,
замръзнала отдавна пак се разтопява,
покрива с огнен пламък по лицето
една отминала представа!
Миг руши простора за секунди
и после пак отново го заражда.
Вик изчезва във забрава,
а душа почернена го обвинява.
Стон изтръпва с трепет за утеха,
вярата гради любов в човека!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения