Dec 18, 2021, 6:09 PM

... 

  Poetry » Other
374 0 2

Пианото самотно свири,

клавишите потрепват в страх,

малката ми мъка дири

мен, ето, че се аз прибрах.

В стаята камина свети,

догарят пламъци едва,

осветяват старите портрети

по очукана стена.

Виното в чашата е старо,

навярно може да горчи,

ръбестото малко огледало

с насмешка ме поглежда,

но мълчи...

В границите му неясни,

образът се изкривява

и поглеждайки направо,

вече не изглеждам права.

© Гергана Караджова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??