18 dic 2021, 18:09

... 

  Poesía » Otra
402 0 2

Пианото самотно свири,

клавишите потрепват в страх,

малката ми мъка дири

мен, ето, че се аз прибрах.

В стаята камина свети,

догарят пламъци едва,

осветяват старите портрети

по очукана стена.

Виното в чашата е старо,

навярно може да горчи,

ръбестото малко огледало

с насмешка ме поглежда,

но мълчи...

В границите му неясни,

образът се изкривява

и поглеждайки направо,

вече не изглеждам права.

© Гергана Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??