18 дек. 2021 г., 18:09

... 

  Поэзия » Другая
372 0 2

Пианото самотно свири,

клавишите потрепват в страх,

малката ми мъка дири

мен, ето, че се аз прибрах.

В стаята камина свети,

догарят пламъци едва,

осветяват старите портрети

по очукана стена.

Виното в чашата е старо,

навярно може да горчи,

ръбестото малко огледало

с насмешка ме поглежда,

но мълчи...

В границите му неясни,

образът се изкривява

и поглеждайки направо,

вече не изглеждам права.

© Гергана Караджова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??