18.12.2021 г., 18:09 ч.

... 

  Поезия » Друга
373 0 2

Пианото самотно свири,

клавишите потрепват в страх,

малката ми мъка дири

мен, ето, че се аз прибрах.

В стаята камина свети,

догарят пламъци едва,

осветяват старите портрети

по очукана стена.

Виното в чашата е старо,

навярно може да горчи,

ръбестото малко огледало

с насмешка ме поглежда,

но мълчи...

В границите му неясни,

образът се изкривява

и поглеждайки направо,

вече не изглеждам права.

© Гергана Караджова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??