Aug 19, 2007, 3:55 PM

* * * 

  Poetry
633 0 3
 

ххх

Да си спомня как

босите крака се целуват

с  тръните и пясъка...

Да си спомня как

косите ми се прегръщат

с вятъра и дъжда...

Да си спомня как

слънцето се връща с очите ти,

в полумрака на стаята...

Да си спомня как

дните ми пеят химна на улиците,

на омразата и надеждата...

Това е внезапна награда,

като зимна песен на птичка -

дългоочакваната сабя

за преклонената главичка.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??