* * *

19 ago 2007, 15:55

Poesía

632 0 3

ххх

Да си спомня как

босите крака се целуват

с тръните и пясъка...

Да си спомня как

косите ми се прегръщат

с вятъра и дъжда...

Да си спомня как

слънцето се връща с очите ти,

в полумрака на стаята...

Да си спомня как

дните ми пеят химна на улиците,

на омразата и надеждата...

Това е внезапна награда,

като зимна песен на птичка -

дългоочакваната сабя

за преклонената главичка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-09-17T22:41:13+03:00

Чудесия!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-10T22:31:34+03:00

Прелест.И мисъл и изпълнение - прелест.
veesii70 (Веселка Стойнева)

2007-08-23T17:52:48+03:00

"Да си спомня как
босите крака се целуват
с тръните и пясъка..."
Много ми хареса...