19.08.2007 г., 15:55 ч.

* * * 

  Поезия
631 0 3
 

ххх

Да си спомня как

босите крака се целуват

с  тръните и пясъка...

Да си спомня как

косите ми се прегръщат

с вятъра и дъжда...

Да си спомня как

слънцето се връща с очите ти,

в полумрака на стаята...

Да си спомня как

дните ми пеят химна на улиците,

на омразата и надеждата...

Това е внезапна награда,

като зимна песен на птичка -

дългоочакваната сабя

за преклонената главичка.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??