Feb 17, 2010, 1:47 PM

* * * 

  Poetry » Love
1066 0 2

Когато прескоча сянката на своето Его

и полегна в слънцето на очите ти,

пиян от тяхната нега,

ще броя дните

по затворените зад клепачите спомени

и пръските пресъхнали сълзи,

композиращи не плач,

а приспиващ душата ми ромон!

Дирижира го здрачът,

препъващ се в камъчета сетивни.

Ти си цигулка

в ръцете на неумел Паганини!

© Богдан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??