* * *

17 feb 2010, 13:47

Poesía » De amor

1195 0 2

Когато прескоча сянката на своето Его
и полегна в слънцето на очите ти,
пиян от тяхната нега,
ще броя дните
по затворените зад клепачите спомени
и пръските пресъхнали сълзи,
композиращи не плач,
а приспиващ душата ми ромон!
Дирижира го здрачът,
препъващ се в камъчета сетивни.
Ти си цигулка
в ръцете на неумел Паганини!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas