* * *

bogmi (Богдан )
7 39

17.02.2010 г., 13:47 ч.

Поезия » Любовна

1038 0 2

Когато прескоча сянката на своето Его

и полегна в слънцето на очите ти,

пиян от тяхната нега,

ще броя дните

по затворените зад клепачите спомени

и пръските пресъхнали сълзи,

композиращи не плач,

а приспиващ душата ми ромон!

Дирижира го здрачът,

препъващ се в камъчета сетивни.

Ти си цигулка

в ръцете на неумел Паганини!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.