17 февр. 2010 г., 13:47

* * * 

  Поэзия » Любовная
1092 0 2

Когато прескоча сянката на своето Его

и полегна в слънцето на очите ти,

пиян от тяхната нега,

ще броя дните

по затворените зад клепачите спомени

и пръските пресъхнали сълзи,

композиращи не плач,

а приспиващ душата ми ромон!

Дирижира го здрачът,

препъващ се в камъчета сетивни.

Ти си цигулка

в ръцете на неумел Паганини!

© Богдан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??