May 30, 2012, 4:33 PM

*** 

  Poetry » Love
715 0 0

Ах, от умиращото слънце,

до разцъфващо кокиче,

не ме е дърпало ни зрънце,

както дърпа туй момиче.

 

Дори когато очите ù чоплят земята,

аз знам, че в реалност гледа мен,

но дали на игра или глад мен ме подмята?

От незнание падам сломен.


 

 

© Александър Койчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??