***

May 30, 2012, 4:33 PM

Poetry » Love

791 0 0

Ах, от умиращото слънце,
до разцъфващо кокиче,
не ме е дърпало ни зрънце,
както дърпа туй момиче.
Дори когато очите ù чоплят земята,
аз знам, че в реалност гледа мен,
но дали на игра или глад мен ме подмята?
От незнание падам сломен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works