30 мая 2012 г., 16:33

*** 

  Поэзия » Любовная
712 0 0

Ах, от умиращото слънце,

до разцъфващо кокиче,

не ме е дърпало ни зрънце,

както дърпа туй момиче.

 

Дори когато очите ù чоплят земята,

аз знам, че в реалност гледа мен,

но дали на игра или глад мен ме подмята?

От незнание падам сломен.


 

 

© Александър Койчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??