30 may 2012, 16:33

*** 

  Poesía » De amor
683 0 0

Ах, от умиращото слънце,

до разцъфващо кокиче,

не ме е дърпало ни зрънце,

както дърпа туй момиче.

 

Дори когато очите ù чоплят земята,

аз знам, че в реалност гледа мен,

но дали на игра или глад мен ме подмята?

От незнание падам сломен.


 

 

© Александър Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??