***

30.05.2012 г., 16:33 ч.

Поезия » Любовна

788 0 0

Ах, от умиращото слънце,
до разцъфващо кокиче,
не ме е дърпало ни зрънце,
както дърпа туй момиче.
Дори когато очите ù чоплят земята,
аз знам, че в реалност гледа мен,
но дали на игра или глад мен ме подмята?
От незнание падам сломен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения