Безспирно плават аргонавтите:
напред и все напред, през бури и закани,
със плясък мощен на греблата,
с плющене на платната -
във зной и студ,
преследвани от мълнии и зверове коварни –
обръгнали,
с напукани ръце и морни стави,
очите им блестят болезнено от вглеждане във хоризонта:
- Колхида где е? Где е руното, агнецът?
... Сирените със песен пагубно красива
към глъбините необятни повлякоха двамина...
... Дузина паднаха, погубени от Сцила и Харибда...
Духът им неспокоен не смири се,
страстта по приключения не утеши се,
домът далечен в сънищата спомнят,
а блян наяве е мигът сегашен...
Съдбата има вкус на морска сол и вино,
Орфей докосва нежно струните вълшебни,
маслинен аромат палубата обгръща,
южнякът шепне всекиму в косите:
"Бъди герой и в делото вречи се!"
Задружни, весели и несломими –
борба със боговете свои водят,
на делото обречени с оброк свещен –
оброкът на другаря и моряка...
© Велин Евстатиев All rights reserved.
Благодаря ти приятелю! Поздрав!
П.П.
Сирените не са лоши