5 ene 2007, 23:00

Арго 

  Poesía
742 0 1
Безспирно плават аргонавтите:
напред и все напред, през бури и закани,
със плясък мощен на греблата,
с плющене на платната -
във зной и студ,
преследвани от мълнии и зверове коварни –
обръгнали,
с напукани ръце и морни стави,
очите им блестят болезнено от вглеждане във хоризонта:
- Колхида где е? Где е руното, агнецът?
... Сирените със песен пагубно красива
към глъбините необятни повлякоха двамина... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??