Безспирно плават аргонавтите:

напред и все напред, през бури и закани,

със плясък мощен на греблата,

с плющене на платната -

във зной и студ,

преследвани от мълнии и зверове коварни –

обръгнали,

с напукани ръце и морни стави,

очите им блестят болезнено от вглеждане във хоризонта:

- Колхида где е? Где е руното, агнецът?

... Сирените със песен пагубно красива

към глъбините необятни повлякоха двамина...

... Дузина паднаха, погубени от Сцила и Харибда...

Духът им неспокоен не смири се,

страстта по приключения не утеши се,

домът далечен в сънищата спомнят,

а блян наяве е мигът сегашен...

Съдбата има вкус на морска сол и вино,

Орфей докосва нежно струните вълшебни,

маслинен аромат палубата обгръща,

южнякът шепне всекиму в косите:

"Бъди герой и в делото вречи се!"

Задружни, весели и несломими –

борба със боговете свои водят,

на делото обречени с оброк свещен –

оброкът на другаря и моряка...