May 24, 2014, 8:00 PM

Атласи сме всичките 

  Poetry » Phylosophy
734 0 8
раменете ми
изгладняха отново
за непосилните тежести
на живота
толкова много -
че самият Атлас
ме погледна виновно
и се стопи
в коленете си
някак неволно
живеем в борби и
безбожности ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Random works
: ??:??