Атласи сме всичките

24.05.2014 г., 20:00 ч.

Поезия » Философска

732 0 8

раменете ми
изгладняха отново
за непосилните тежести
на живота
толкова много -
че самият Атлас
ме погледна виновно
и се стопи
в коленете си
някак неволно
живеем в борби и
безбожности ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Атласи сме всичките

Искате да прочетете повече?

Предложения