24 мая 2014 г., 20:00

Атласи сме всичките 

  Поэзия » Философская
733 0 8
раменете ми
изгладняха отново
за непосилните тежести
на живота
толкова много -
че самият Атлас
ме погледна виновно
и се стопи
в коленете си
някак неволно
живеем в борби и
безбожности ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Все права защищены

Предложения
: ??:??