Атласи сме всичките

24 may 2014, 20:00

Poesía » Filosófica

735 0 8

раменете ми
изгладняха отново
за непосилните тежести
на живота
толкова много -
че самият Атлас
ме погледна виновно
и се стопи
в коленете си
някак неволно
живеем в борби и
безбожности ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Атласи сме всичките

Искате да прочетете повече?

Propuestas