yotovava (Валентина Йотова)
2677 22668
Oct 20, 2022, 3:51 PM

Автор - неизвестен 

  Poetry » Phylosophy
339 4 7

АВТОР – НЕИЗВЕСТЕН

 

Изтича залезът в морето.

Водата мълком става златна.

Събират лодките платната.

А в кръчмата мълчи поетът.

 

И чашата е с цвят рубинен,

дъхът ѝ – тръпен и лиричен.

Луна – бакърена паричка,

търкулва в нощната градина.

 

На пустата и тъмна гара,

подвил крачолите си дочени,

нагазил в криви многоточия,

поетът мачкаше цигара –

 

след заминаващите влакове,

след безнадеждите им грохотни,

раздал душата си на просяка,

в замяна нищо не очакващ.

 

А подир буквите изписани

семафорът примигва в алено...

Попил скръбта от триста залези,

стихът – като сълза – се плисва.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??