yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
20 окт. 2022 г., 15:51

Автор - неизвестен 

  Поэзия » Философская
308 4 7

АВТОР – НЕИЗВЕСТЕН

 

Изтича залезът в морето.

Водата мълком става златна.

Събират лодките платната.

А в кръчмата мълчи поетът.

 

И чашата е с цвят рубинен,

дъхът ѝ – тръпен и лиричен.

Луна – бакърена паричка,

търкулва в нощната градина.

 

На пустата и тъмна гара,

подвил крачолите си дочени,

нагазил в криви многоточия,

поетът мачкаше цигара –

 

след заминаващите влакове,

след безнадеждите им грохотни,

раздал душата си на просяка,

в замяна нищо не очакващ.

 

А подир буквите изписани

семафорът примигва в алено...

Попил скръбта от триста залези,

стихът – като сълза – се плисва.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??