АВТОР – НЕИЗВЕСТЕН
Изтича залезът в морето.
Водата мълком става златна.
Събират лодките платната.
А в кръчмата мълчи поетът.
И чашата е с цвят рубинен,
дъхът ѝ – тръпен и лиричен.
Луна – бакърена паричка,
търкулва в нощната градина.
На пустата и тъмна гара,
подвил крачолите си дочени,
нагазил в криви многоточия, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse