yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
20.10.2022 г., 15:51 ч.

Автор - неизвестен 

  Поезия » Философска
307 4 7

АВТОР – НЕИЗВЕСТЕН

 

Изтича залезът в морето.

Водата мълком става златна.

Събират лодките платната.

А в кръчмата мълчи поетът.

 

И чашата е с цвят рубинен,

дъхът ѝ – тръпен и лиричен.

Луна – бакърена паричка,

търкулва в нощната градина.

 

На пустата и тъмна гара,

подвил крачолите си дочени,

нагазил в криви многоточия,

поетът мачкаше цигара –

 

след заминаващите влакове,

след безнадеждите им грохотни,

раздал душата си на просяка,

в замяна нищо не очакващ.

 

А подир буквите изписани

семафорът примигва в алено...

Попил скръбта от триста залези,

стихът – като сълза – се плисва.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??