Jun 13, 2010, 8:51 PM

Без коментар 

  Poetry » Love
853 0 11

Ще продължавам нощите да чакам,

докато дните плачат безутешно.

Умирам всеки ден със светлината,

възраждам се с луната неусетно.

Прощавам си среднощните безумия,

като наивница отдадох свойте мисли.

Разлистих всичките си остроумия

и се надсмях над тях,

но без усмивки.

© Ади All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??