13 jun 2010, 20:51

Без коментар 

  Poesía » De amor
830 0 11

Ще продължавам нощите да чакам,

докато дните плачат безутешно.

Умирам всеки ден със светлината,

възраждам се с луната неусетно.

Прощавам си среднощните безумия,

като наивница отдадох свойте мисли.

Разлистих всичките си остроумия

и се надсмях над тях,

но без усмивки.

© Ади Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??