13 июн. 2010 г., 20:51
Ще продължавам нощите да чакам,
докато дните плачат безутешно.
Умирам всеки ден със светлината,
възраждам се с луната неусетно.
Прощавам си среднощните безумия,
като наивница отдадох свойте мисли.
Разлистих всичките си остроумия
и се надсмях над тях,
но без усмивки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация