Без коментар

13.06.2010 г., 20:51 ч.

Поезия » Любовна

927 0 11

Ще продължавам нощите да чакам,
докато дните плачат безутешно.
Умирам всеки ден със светлината,
възраждам се с луната неусетно.
Прощавам си среднощните безумия,
като наивница отдадох свойте мисли.
Разлистих всичките си остроумия
и се надсмях над тях,
но без усмивки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без коментар

Искате да прочетете повече?

Предложения