airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
Feb 3, 2011, 4:53 PM

Безмълвна самота 

  Poetry
766 0 2

Залезе слънце във прозореца.

Денят изтече в моя дом.

Търкулна сенките по пода в нас.

Минутите си взеха дан.


Луна надничаща от горе

изпрати бледа светлина.

Поканих тази безметежница -

 нощта красива,  у дома.


Сбогувах се секунда след секунда

със всеки миг в душата си едва,

и мразех и обичах тaзи срещa

със пустата  безмълвна самота.

 

                    * * *

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??