3 февр. 2011 г., 16:53

Безмълвна самота 

  Поэзия
765 0 2

Залезе слънце във прозореца.

Денят изтече в моя дом.

Търкулна сенките по пода в нас.

Минутите си взеха дан.


Луна надничаща от горе

изпрати бледа светлина.

Поканих тази безметежница -

 нощта красива,  у дома.


Сбогувах се секунда след секунда

със всеки миг в душата си едва,

и мразех и обичах тaзи срещa

със пустата  безмълвна самота.

 

                    * * *

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??